Панорамна площадка "Вишката" - Буйново

В село Буйново се намира една интересна образователна пътека, която минава през граничната зона и предлага истинско предизвикателство за туристите. Теренът е планински и пресечен, но добре маркиран, като същевременно дава възможност за опознаване на останките от времето на Желязната завеса. Дълги години районът е бил недостъпен, което е допринесло за запазването на природата, а днес привлича посетители както с природните си красоти, така и с историческите реликви. Този маршрут е важен и защото съхранява, представя и изследва природното богатство на граничната ивица, която е истински зелен коридор. Тук обитават редки и защитени видове като глухар, кафява мечка и благороден елен. По пътя е възстановена малка част от „граничния кльон“, както и наблюдателна кула на връх Картала, висока 20 метра. Тази вишка е била стратегическо военно съоръжение, построено през 50-те години на 20 век за наблюдение и сигнализация при нарушители на границата на НР България. Намира се на връх Картала на 1802 метра надморска височина. По време на комунистическия режим в България (1944–1989), границите на страната са били превърнати в непристъпна крепост, където се е стреляло „на месо“. Убийствата край границата са един от най-мрачните епизоди от онова време. Шпиономанията тогава е достигнала своя връх: част от територията е обявена за „гранична зона“, тоест забранена. По границата, с изключение на тази с Румъния, е изграден електрически сигнален забор – „кльон“. Много от местните жители са изселени, а други са принудени да докладват за всяко подозрително движение. Наказанието за нарушителите обикновено е било изпращане в трудови лагери или принудително заселване в други части на страната. Граничарите, проявили се, са били възнаграждавани със седмичен домашен отпуск за всеки заловен „враг“. Според анализи на ДС, опитите за бягство през границата най-често са правени от младежи между 16 и 25 години. Една десета от всички регистрирани нарушения са извършени от служещи в Гранични войски – средно по 40–50 души годишно са използвали положението си, за да избягат в Гърция, Турция или Югославия. Митът, че българската граница е била по-лесна за преминаване от тази между ФРГ и ГДР, е довел до трагедията на хиляди хора и поне 130 смъртни случая – както сред бегълците, така и сред граничарите в т.нар. „зона на смъртта“ (разстоянието между електрическата ограда „кльон“ и самата граница, където са били разположени стратегическите вишки по южните и западните граници на НР България). Правилата за българските гранични войски са били ясни: теоретично винаги трябвало да се даде предупредителен изстрел преди да се стреля „на месо“, но дори при липса на такова предупреждение, граничарите рядко са носели отговорност за застрелваните. Има и случаи на загинали граничари по време на престрелки в „мъртвата зона“.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви